Небесен събеседник
В ложата ти небесна
се самопоканих.
С облак млад и звезден
се самонаказах.
Изворно илюзорно пиех
сънно накичена...
О, владелец на Нищото,
скрий ми сълзите,
там, в морето скришом
в бисери превърни ги!
Както Луна през пролет
е с блянове смутена
и скрива своя почерк,
и същите пръсти...
...Там...в безкрая, където
те само раняват...
Знам, много близка си ми,
обич, прокудена...
Ти, владелецо, нея попитай,
не е ли по-досегаема,
от надеждата?
А може би пролетен сън,
била е...
А може би време за раздяла,
дошло е...
се самопоканих.
С облак млад и звезден
се самонаказах.
Изворно илюзорно пиех
сънно накичена...
О, владелец на Нищото,
скрий ми сълзите,
там, в морето скришом
в бисери превърни ги!
Както Луна през пролет
е с блянове смутена
и скрива своя почерк,
и същите пръсти...
...Там...в безкрая, където
те само раняват...
Знам, много близка си ми,
обич, прокудена...
Ти, владелецо, нея попитай,
не е ли по-досегаема,
от надеждата?
А може би пролетен сън,
била е...
А може би време за раздяла,
дошло е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
