26.09.2007 г., 14:20

Небесна картина

750 0 3
    Небесна картина

Облаци бели и сиви
рисуват на небето картини,
от слънце осветени,
в чудни краски оцветени.

Небето притъмнява,
дъжд завалява.
Капчици като сълзи
мокрят плачещи очи.

Облачета мили,
що сте тъй сълзливи?
Нека да поплачем,
мъка да изплачем.

Слънцето с лъчите
ще ни върне пак мечтите.
Картината небесна пак ще озари,
радостта ще светне в мокрите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...