26.09.2007 г., 14:20

Небесна картина

751 0 3
    Небесна картина

Облаци бели и сиви
рисуват на небето картини,
от слънце осветени,
в чудни краски оцветени.

Небето притъмнява,
дъжд завалява.
Капчици като сълзи
мокрят плачещи очи.

Облачета мили,
що сте тъй сълзливи?
Нека да поплачем,
мъка да изплачем.

Слънцето с лъчите
ще ни върне пак мечтите.
Картината небесна пак ще озари,
радостта ще светне в мокрите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...