Небесни стъклописи
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна
сред облаци, варя кафе.
И съм щастлива и сърдечна,
прегръдка нежна- кадифе!
Умея да разпалвам огън,
да бъда свеж и палав бриз.
И да рисувам въздух мога-
небесен, ярък стъклопис!
Не ме разпитвай, знай че мога
да слушам птиците насън.
Единствен съдник ми е Бога.
Безгрешна зная, че не съм!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
