Небесният джебчия
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза.
Из нощите, в които вълчи вия,
се питам на чист български език –
дали не съм небесният джебчия,
отмъкнал скъпоценния ви миг?
Защо редя ви радости и скърби? –
за тях прескъпо – с лихвите платих.
Един дори от вас да ме загърби,
осиротявам в своя мъчен стих.
Светът веднъж с перце не ме погали.
И се съмнявам, че съм още жив.
Живях – щастлив, че моите печали
ще са все тъй – неясен йероглиф.
И повече не искам да се крия! –
и нека Бог ме вземе, щом реши.
Аз просто бях небесният джебчия,
пребъркал тихо вашите души.
18 януарий 2020 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
Та, и аз тъй. Уча се от Великите.
