Небесният джебчия
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза.
Из нощите, в които вълчи вия,
се питам на чист български език –
дали не съм небесният джебчия,
отмъкнал скъпоценния ви миг?
Защо редя ви радости и скърби? –
за тях прескъпо – с лихвите платих.
Един дори от вас да ме загърби,
осиротявам в своя мъчен стих.
Светът веднъж с перце не ме погали.
И се съмнявам, че съм още жив.
Живях – щастлив, че моите печали
ще са все тъй – неясен йероглиф.
И повече не искам да се крия! –
и нека Бог ме вземе, щом реши.
Аз просто бях небесният джебчия,
пребъркал тихо вашите души.
18 януарий 2020 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
Та, и аз тъй. Уча се от Великите.
