yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
7.08.2013 г., 14:18 ч.

Небесният град 

  Поезия » Философска
1316 0 7

Лула тютюн не струва тази нощ –

с керваните си от небесно злато.

А над комините с чувал вечерна поща

безшумно мина щъркелово ято.

 

На три разкрача от нощта видях

как – жълта тиква! – месецът търкулна

и цопна в стихналия ракитак

край блатните води – току зад хълма.

 

Оттам изпляска стреснат пеликан.

Вълшебен дим по ларгото настели.

Каляска огнена със строен впряг

от седем еднорози снежнобели

 

препусна и – поръбила града –

се спусна сянка на самотен прилеп,

и с нокът крив в небесния атлаз

приши звездици със тропоска ситна.

 

Тропот стъклен на пантофки звънна –

като карфици, къннали на мрамор.

В полунощ се размотава дълго

нишката на нашата безпаметност.

 

И сребърният звън в нощта се точи.

И – да пощеш връвчицата да следваш,

ти в други времена ще скочиш

към светове с обърната подредба –

 

тъга и горест нивга там не спират

в безвремията със разбридан корен,

и никой не говори за умиране,

и не сверява звездния часовник.

 

И – прикован в дъждовните кокили,

в пиянството си лунно се огъваш.

И – да пристъпиш – вече нямаш сили,

и нито ти се ще да се завръщаш.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??