Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях
как – жълта тиква! – месецът търкулна
и цопна в стихналия ракитак
край блатните води – току зад хълма.
Оттам изпляска стреснат пеликан.
Вълшебен дим по ларгото настели.
Каляска огнена със строен впряг
от седем еднорози снежнобели ...