Небето

Потиска ме небето,

стиснато.

Дори на нищо не ухае.

Едно небе, човече, трябва

да бъде синьо,

да мирише

на всяка груба смърт,

и още...

на всяка тъмна загуба,

и да мирише

на първата целувка...

На телата,

притиснали се в жадна радост,

изпитващи наслада от това.

Небето...

Трябва да си ляга.

Да става в шест и половина,

да зъзне във тролея сутрин,

а после да обича...

всеки.

Виси над тясното си всичко.

Очаква ме във тъжната гримьорна.

Небето...

Всичкото

е ведро.

И кани ме във своята си стая.

Небето на човек прилича.

Не диша -

също като него.

Не вярва -

повече от него.

Потиска ме небето,

стиска...