Небето-купол
Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта
на зидовете криви и съборени,
с последните лъчи на есента
минаващият просяк май говори си.
И сякаш го зове безплътен глас,
живота му повикал от умората,
за да забрави празната ръка
и отвратените очи на хората...
Да може, би работил през глава,
би теглил както вола ралото.
Но как да се спаси от болестта?
Богатите дали са се избавили?
В прегръдката на вечна тишина
най-чистата сълза ще се отрони.
Небето-купол вземе ли душа,
не търси кой да й направи помен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
