18.10.2018 г., 16:21 ч.

Небето-купол 

  Поезия » Друга
741 10 12

Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.

 

А гущерчето лази в лудостта
на зидовете криви и съборени,
с последните лъчи на есента
минаващият просяк май говори си.

 

И сякаш го зове безплътен глас,
живота му повикал от умората,
за да забрави празната ръка
и отвратените очи на хората...

 

Да може, би работил през глава,
би теглил както вола ралото.
Но как да се спаси от болестта?
Богатите дали са се избавили?

 

В прегръдката на вечна тишина
най-чистата сълза ще се отрони.
Небето-купол вземе ли душа,
не търси кой да й направи помен.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатляваща поезия с много силен финал!...
    "Небето-купол вземе ли душа,
    не търси кой да й направи помен..."
    Поздравления!...
  • Вие сте най-точният коректив за избора ми на тема! Благодаря ви, че и в баналното и в нестандартното ме подкрепяте!
  • Напих се! С Поезия! Отново! Прегръщам те силно, Райничка!
  • Много силно внушение, такъв стих лесно не се забравя!
  • Майстор си, Райне! Поздравления за стойностния стих!
  • Нямам коментар! Сърцето говори!
  • Каквото и да кажа ще е малко 🌷. Много ми хареса!
  • С последния си куплет:

    "В прегръдката на вечна тишина
    най-чистата сълза ще се отрони.
    Небето-купол вземе ли душа,
    не търси кой да й направи помен."

    на това твое стихотворение, Райна, което слагам в Любими, ти даваш сериозна заявка за отговор на вечния въпрос, който вълнува всички ни: Какво се случва с душите ни след смъртта? Тъй като и аз винаги съм се вълнувал от тази тема, си позволявам да споделя моето "Видение" по същия въпрос:

    "Надвисва космосът - застинала лавина
    и с пика-лъч окото ти дълбае,
    обгръща го с фотонна паяжина
    и я превръща в стълба към безкрая...

    И се изкачваш, а над теб развява
    космическият вятър черна грива,
    звездите греят със зловещ отблясък
    и ронят прах на току-що кремирани... "

    Поздравявам те за оригинално поднесения и високостойностен стих!
  • Звучи като библейска притча!
    Специални поздрави, Райна!
  • Научихме се да живеем с руините - в себе си, в храмовата обител, в другите. Моите почитания, Райне!
  • Небето-купол да бди над нас! Поздравления, много ми хареса!
  • Така е, Рени. Помените са за живите.
Предложения
: ??:??