Небето-купол
Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта
на зидовете криви и съборени,
с последните лъчи на есента
минаващият просяк май говори си.
И сякаш го зове безплътен глас,
живота му повикал от умората,
за да забрави празната ръка
и отвратените очи на хората...
Да може, би работил през глава,
би теглил както вола ралото.
Но как да се спаси от болестта?
Богатите дали са се избавили?
В прегръдката на вечна тишина
най-чистата сълза ще се отрони.
Небето-купол вземе ли душа,
не търси кой да й направи помен.
Свързани произведения
Комментарии
-
Вие сте най-точният коректив за избора ми на тема! Благодаря ви, че и в баналното и в нестандартното ме подкрепяте!
-
Напих се! С Поезия! Отново! Прегръщам те силно, Райничка!
-
Много силно внушение, такъв стих лесно не се забравя!
-
Запомняща се поанта на това толкова образно и пълно със силни внушения стихотворение. Но аз не съм и очаквал друго от теб, Райна, освен прекрасна поезия! Браво!
-
Майстор си, Райне! Поздравления за стойностния стих!
-
Нямам коментар! Сърцето говори!
-
Каквото и да кажа ще е малко 🌷. Много ми хареса!
-
С последния си куплет:
"В прегръдката на вечна тишина
най-чистата сълза ще се отрони.
Небето-купол вземе ли душа,
не търси кой да й направи помен."
на това твое стихотворение, Райна, което слагам в Любими, ти даваш сериозна заявка за отговор на вечния въпрос, който вълнува всички ни: Какво се случва с душите ни след смъртта? Тъй като и аз винаги съм се вълнувал от тази тема, си позволявам да споделя моето "Видение" по същия въпрос:
"Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява
космическият вятър черна грива,
звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах на току-що кремирани... "
Поздравявам те за оригинално поднесения и високостойностен стих! -
Звучи като библейска притча!
Специални поздрави, Райна! -
Научихме се да живеем с руините - в себе си, в храмовата обител, в другите. Моите почитания, Райне!
-
Небето-купол да бди над нас! Поздравления, много ми хареса!
-
Така е, Рени. Помените са за живите.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Небето-купол вземе ли душа,
не търси кой да й направи помен..."
Поздравления!...