Небето лудо вместо теб да ме притисне
Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!
Замислих се, загледана във водата.
Защо ли, още крие се Луната?
Нощта аз искам да пристъпи на пръсти
и да ме чака с твоите шепоти в къщи!
Звездите дано да ме парят със целувки
и да ми разказват вълшебни случки!
Небето лудо вместо теб да ме притисне
и като слънчево момиче, заедно с теб да ме обикне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
