Небето моля за пощада
Дали ще може да те спре
милувката на моя взор...
Света дали ще побере
тъгата ми - проклет затвор...
Да можех в нежната си гръд
да те притисна с огнен плам...
И после за последен път
да литнем луди нейде там...
О, как моля небесата
всички пътища да рухнат...
Бих им дала за отплата
римите си - да пресъхнат...
И след този зов невинен
ти пак бавно ме убиваш...
Да не бе така прекрасен
днес - когато си отиваш...
© Светла Асенова Всички права запазени
Толкова се радвам, че дойде...