Небето моля за пощада
Дали ще може да те спре
милувката на моя взор...
Света дали ще побере
тъгата ми - проклет затвор...
Да можех в нежната си гръд
да те притисна с огнен плам...
И после за последен път
да литнем луди нейде там...
О, как моля небесата
всички пътища да рухнат...
Бих им дала за отплата
римите си - да пресъхнат...
И след този зов невинен
ти пак бавно ме убиваш...
Да не бе така прекрасен
днес - когато си отиваш...
© Светла Асенова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
