venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
25.01.2008 г., 16:38 ч.

Небето нощем 

  Поезия » Оди и поеми
1230 0 14


 

Обичам да гледам нощем небето...

И то обича да се вглежда тихо в мен,

със своите безброй очи лъчисти гледа ме в лицето

и тъжно моли да почака още миг поне напиращият ден.

Обичам да го гледам аз в очите –

звезди искрящи, по свода разпилени.

Като хиляди погледи човешки са те -

толкова светли, но така далечни и студени.

Обичам да гледам нощем Луната...

И тя да отвръща на жадния ми взор.

Ала не винаги я има в небесата,

често Tя скатава се във своя заден двор:

 

Tи знаеш ли колко красиво е нощем небето.

Нима никога не си го виждал голо,

как свлича Слънцето, съблича синята си дреха

и потапя се в морето...

Не? Тогава виж мен, погледай поне това

Небе с две звезди, тук долу!

 

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??