Небето нощем
Обичам да гледам нощем небето...
И то обича да се вглежда тихо в мен,
със своите безброй очи лъчисти гледа ме в лицето
и тъжно моли да почака още миг поне напиращият ден.
Обичам да го гледам аз в очите –
звезди искрящи, по свода разпилени.
Като хиляди погледи човешки са те -
толкова светли, но така далечни и студени.
Обичам да гледам нощем Луната...
И тя да отвръща на жадния ми взор.
Ала не винаги я има в небесата,
често Tя скатава се във своя заден двор:
Tи знаеш ли колко красиво е нощем небето.
Нима никога не си го виждал голо,
как свлича Слънцето, съблича синята си дреха
и потапя се в морето...
Не? Тогава виж мен, погледай поне това
Небе с две звезди, тук долу!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
