Небето сиво е, диво, Красиво Е (Ние ,"другите", лудите 2)
Небето сиво е,
диво, Красиво Е,
сбор на Оборище чак!
Не за въстание
среща си даваме -
Пролет да срещаме пак.
Небето сиво е,
но планинари сме,
не сме от захар, нали?
Раничко ставаме,
стягаме раница
и анорак, че вали...
Майка-Природата
плаче за хората
сълзи дъждовни, за нас!
Затуй, че много сме,
роби сме, Бога ми,
чак до последния час,
в който Съзнаваме,
че няма бягане,
няма СъмНеНие в нас,
че се завръщаме,
за да прегръщаме
за да танцуваме в транс...
Затуй, че живи сме,
диви, красиви сме,
че сме се срещнали пак
след дълго скитане,
питане, дните си
събрали сме в стария сак,
нейде край огъня
ЗаЕдно сме, Хора сме,
Жива Душа сме... На Път!
Живи сме, Бога ми,
Жива Природа сме -
"Лудите" - тъй ни зоват...
"Ние другите, лудите"
сме изумрудите
в нечии ясни очи,
цветята сините
или маслините,
спомнящи цветни мечти.
Бръчки на щастие
ражда прекрасното,
ражда акорди и стих,
ражда разбиране -
себенамиране
в нечий приятелски лик.
Искри от огъня
над босоногия
танц със Иконата-стих
не ме пожалиха,
милват ме, галят ме,
спомнят ми ромона тих
на онова ручейче
в себе си скътало
спомен за Живи Води...
Скътало Бисери
с Обич Орисали
Сънища, нощи и дни.
21.03.2008
... .... .. ... .... . ... . .... . ...
Благодаря на Беркут666 - за провокацията и интонацията, а също и на Риа - за заглавието и напомнянето за това, кои Сме!
Стихът се роди в коментар към Творбите им от същата дата.
Имаше още време до влака и се разписах, докато чаках, стегнал багажа за Планината, в трепет за срещата с другите, (дето сме "луди", де...)
диво, Красиво Е,
сбор на Оборище чак!
Не за въстание
среща си даваме -
Пролет да срещаме пак.
Небето сиво е,
но планинари сме,
не сме от захар, нали?
Раничко ставаме,
стягаме раница
и анорак, че вали...
Майка-Природата
плаче за хората
сълзи дъждовни, за нас!
Затуй, че много сме,
роби сме, Бога ми,
чак до последния час,
в който Съзнаваме,
че няма бягане,
няма СъмНеНие в нас,
че се завръщаме,
за да прегръщаме
за да танцуваме в транс...
Затуй, че живи сме,
диви, красиви сме,
че сме се срещнали пак
след дълго скитане,
питане, дните си
събрали сме в стария сак,
нейде край огъня
ЗаЕдно сме, Хора сме,
Жива Душа сме... На Път!
Живи сме, Бога ми,
Жива Природа сме -
"Лудите" - тъй ни зоват...
"Ние другите, лудите"
сме изумрудите
в нечии ясни очи,
цветята сините
или маслините,
спомнящи цветни мечти.
Бръчки на щастие
ражда прекрасното,
ражда акорди и стих,
ражда разбиране -
себенамиране
в нечий приятелски лик.
Искри от огъня
над босоногия
танц със Иконата-стих
не ме пожалиха,
милват ме, галят ме,
спомнят ми ромона тих
на онова ручейче
в себе си скътало
спомен за Живи Води...
Скътало Бисери
с Обич Орисали
Сънища, нощи и дни.
21.03.2008
... .... .. ... .... . ... . .... . ...
Благодаря на Беркут666 - за провокацията и интонацията, а също и на Риа - за заглавието и напомнянето за това, кои Сме!
Стихът се роди в коментар към Творбите им от същата дата.
Имаше още време до влака и се разписах, докато чаках, стегнал багажа за Планината, в трепет за срещата с другите, (дето сме "луди", де...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ценев Всички права запазени
