Небето срути се над мен...
Срути се небето над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята.
Дъхът ми спрял е, заледен,
лута се по безлунната пътека.
Сърцето, на прашинки разпиляно.
Душата, тъне в мълчание.
Тяло мъртво e, бездиханно.
Тъга - о, мое заклинание!
На кръстопът? Не, в път без изход.
Отново сама в пустиня от миражи.
В небе на парчета, самотен изстрел
напразно гони цел с виражи.
Мисли безмълвни стягат главата.
Очите, кладенци безводни.
Пред мен, напукана, плаче Луната.
Без теб, мечтите са безплодни.
Раздадох се докрай на теб.
Назад, мостовете изгорих.
Не виждам пътища напред.
Да се боря, се изморих.
Небето срути се над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята...
Където стъпвам, мъртва е земята.
Дъхът ми спрял е, заледен,
лута се по безлунната пътека.
Сърцето, на прашинки разпиляно.
Душата, тъне в мълчание.
Тяло мъртво e, бездиханно.
Тъга - о, мое заклинание!
На кръстопът? Не, в път без изход.
Отново сама в пустиня от миражи.
В небе на парчета, самотен изстрел
напразно гони цел с виражи.
Мисли безмълвни стягат главата.
Очите, кладенци безводни.
Пред мен, напукана, плаче Луната.
Без теб, мечтите са безплодни.
Раздадох се докрай на теб.
Назад, мостовете изгорих.
Не виждам пътища напред.
Да се боря, се изморих.
Небето срути се над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
