Feb 3, 2008, 5:36 PM

Небето срути се над мен...

  Poetry » Other
982 0 10
Срути се небето над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята.
Дъхът ми спрял е, заледен,
лута се по безлунната пътека.

Сърцето, на прашинки разпиляно.
Душата, тъне в мълчание.
Тяло мъртво e, бездиханно.
Тъга - о, мое заклинание!

На кръстопът? Не, в път без изход.
Отново сама в пустиня от миражи.
В небе на парчета, самотен изстрел
напразно гони цел с виражи.

Мисли безмълвни стягат главата.
Очите, кладенци безводни.
Пред мен, напукана, плаче Луната.
Без теб, мечтите са безплодни.

Раздадох се докрай на теб.
Назад, мостовете изгорих.
Не виждам пътища напред.
Да се боря,  се изморих.

Небето срути се над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...