19.10.2011 г., 11:29

Небитие

679 0 0

Смъртта е свъсен, начумерен облак,

застиналият дъх на господ-Бога,

един откъснат, многотомен спомен,

просмукан от тревоги.

 

Една превита свещ от черен восък,

разтекла се във всички четири посоки,

изгубен астронавт всред ледения Космос,

сънят на майката-природа.

 

Смъртта е мек, приятен морски полъх

и пясъчното зрънце в перлените миди.

Добродетелният, строен, незлоблив характер

на трудномислещите индивиди.

 

Една масивна и изящна раковина,

в която бесните вълни бушуват мощно,

в която времето изтича безвъзвратно,

заключено в отвлечените нощи.

 

Животът, в този смисъл, съхранява

частиците остатъчна енергия,

която иначе изчезнала би в мрака –

както блюда от празнична трапеза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...