9.02.2010 г., 20:15

Неблагодарник

1.2K 0 2

                                Неблагодарник
Отиваш си просто внезапно...
без дори дума да ми кажеш.
Трябваше да ти кажа,
че без теб не мога да живея.

 

Кажи, неблагодарнико,
защо си тръгваш?
Аз можех живота да
си дам за теб.
Кажи, неблагодарнико,
защо си тръгваш?
Аз и сърцето си дадох на теб.
Кажи, неблагодарнико,
защо си тръгваш -
поредната друга ли ще търсиш.

 

Отиваш си толкова бързо
и оставяш мъката ми вътре в мен,
в чашата търся аз утеха
и търся друг, който да те замени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рангел Нихтянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...