21.04.2007 г., 15:23

НЕБЛАГОДАРНОСТ

2.5K 0 10
 

НЕБЛАГОДАРНОСТ



Неблагодарник бях, ще си остана

неблагодарен някому за нещо:

на близки и приятели, на мама -

за млякото, потекло в мен горещо...

За службата, за отзиви в печата,

за всяка дума, искрено излята...

За заеми, лечения на дребно,

за всяка вещ - потребна, непотребна...

И се замислям често над въпроса:

дали не съм улучил фикс-идея?...

Навярно суетата съм прахосал...

От благодарност ли да почна да живея?!


Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси и Креми! Слънце в душите!
  • Хубаво!
  • Много размисъл будят стиховете ти...
  • Благодаря ви от сърце, Мими, Анна, Анета, Светославе, Безжичен, Вальо и Нели! Наистина, човек не бива да посвещава дните си на това да живее постоянно и единствено от благодарност, защото няма да има свой собствен живот. Това е голяма тема... Аз само хвърлих малко масло в огъня, радвам се, че съм провокирал размисли по темата. Бъдете благодарни по достойнство, отблагодарявайте се, но не посвещавайте на това живота си! Той ви е единствен!
  • Аз пък не съм неблагодарна за хубавите стихове. Както винати си в стихията си. Много ми хареса. Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...