Apr 21, 2007, 3:23 PM

НЕБЛАГОДАРНОСТ

  Poetry
2.5K 0 10
 

НЕБЛАГОДАРНОСТ



Неблагодарник бях, ще си остана

неблагодарен някому за нещо:

на близки и приятели, на мама -

за млякото, потекло в мен горещо...

За службата, за отзиви в печата,

за всяка дума, искрено излята...

За заеми, лечения на дребно,

за всяка вещ - потребна, непотребна...

И се замислям често над въпроса:

дали не съм улучил фикс-идея?...

Навярно суетата съм прахосал...

От благодарност ли да почна да живея?!


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Веси и Креми! Слънце в душите!
  • Хубаво!
  • Много размисъл будят стиховете ти...
  • Благодаря ви от сърце, Мими, Анна, Анета, Светославе, Безжичен, Вальо и Нели! Наистина, човек не бива да посвещава дните си на това да живее постоянно и единствено от благодарност, защото няма да има свой собствен живот. Това е голяма тема... Аз само хвърлих малко масло в огъня, радвам се, че съм провокирал размисли по темата. Бъдете благодарни по достойнство, отблагодарявайте се, но не посвещавайте на това живота си! Той ви е единствен!
  • Аз пък не съм неблагодарна за хубавите стихове. Както винати си в стихията си. Много ми хареса. Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...