22.03.2009 г., 8:50 ч.

Неблагозвучност 

  Поезия » Философска
488 0 10

Като по чудо раждаш се със вик,

венец си на природата

и плачеш, и трепериш като лист,

не благи са понякога чертозите.

 

Като по чудо мъчиш се да заличиш,

иронията на планетата,

надбягваш сякаш своите мечти,

безкрайните и вечните.

 

Като по чудо хаоса си овладял

и всеки звук не благ заключваш

или си блед, необяснимо ням,

но чувстваш, чувстваш, чувстваш...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??