Неблагозвучност
Като по чудо раждаш се със вик,
венец си на природата
и плачеш, и трепериш като лист,
не благи са понякога чертозите.
Като по чудо мъчиш се да заличиш,
иронията на планетата,
надбягваш сякаш своите мечти,
безкрайните и вечните.
Като по чудо хаоса си овладял
и всеки звук не благ заключваш
или си блед, необяснимо ням,
но чувстваш, чувстваш, чувстваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
