Опитвала ли си,

на въртолет да бъдеш перката,

повдигаща го, мощно?

Да бъркаш в скъсания джеб,

на таксиметраджия,

през рали среднощно?

Да си каюта на моряка през нощта –

да си му койка в плаване далечно?

А на пилот да бъдеш синева

и катапулт спасяващ го успешно?

Опитвала ли си,

да бъдеш знак за стоп,

на тираджия по трасето?

На машинист, семафор да си в мрак?

На ватман груб, да си звънчето?

Да бъдеш дупка на сондьор –

със сондата да те сондира?

И да си шахта на миньор

с богата златоносна жила?

Опитвала ли си това –

да си жена на мъж,

не на мастия?

Опитвала ли си в снега,

в ръжта и в  пясъка,

в дъжда,

не само там –

на лист хартия?

А да го чакаш с тръпнещо сърце,

опитвала ли си – изгаряна от страсти?

Кога ще дойде и  дали ще те

прегръща или строго скастри?

Опитай го – вкусът му е солен!

Тръпчив и твърд е,

като зряла дюла...

Като бодил е остър и студен,

когато е жената кръгла нула.

Но и гальовен може да е той,

когато го обичаш и го палиш,

когато си за него като зной,

цениш го, уважаваш го и галиш.

Опита ли?

Или все тъй мъдруваш,

над плюшени и лъскави слова?

Опитай се –

да видиш, колко струваш!

Нали жена за мъж си –

не “метла”!