27.05.2008 г., 14:45

Нечакан

721 0 15

Мираж или реалност...

ти си трепет,
ти си зов -
около тебе
мислите ми все се стрелкат,
моя ненавременна
любов...
Нечакан
и неканен
в моя свят
на пръсти влезе ти,
накара тишината в мен
многоцветно да звъни.
Светлинка си нежна
в мрака,
камбанка звънка
в тъмна глухота.
С теб видях
как бисерно звездите плачат
и разбрах,
че като птица мога да летя.

Сън ли си
или те има...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...