May 27, 2008, 2:45 PM

Нечакан

  Poetry » Love
727 0 15

Мираж или реалност...

ти си трепет,
ти си зов -
около тебе
мислите ми все се стрелкат,
моя ненавременна
любов...
Нечакан
и неканен
в моя свят
на пръсти влезе ти,
накара тишината в мен
многоцветно да звъни.
Светлинка си нежна
в мрака,
камбанка звънка
в тъмна глухота.
С теб видях
как бисерно звездите плачат
и разбрах,
че като птица мога да летя.

Сън ли си
или те има...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....