May 27, 2008, 2:45 PM

Нечакан

  Poetry » Love
724 0 15

Мираж или реалност...

ти си трепет,
ти си зов -
около тебе
мислите ми все се стрелкат,
моя ненавременна
любов...
Нечакан
и неканен
в моя свят
на пръсти влезе ти,
накара тишината в мен
многоцветно да звъни.
Светлинка си нежна
в мрака,
камбанка звънка
в тъмна глухота.
С теб видях
как бисерно звездите плачат
и разбрах,
че като птица мога да летя.

Сън ли си
или те има...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....