Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит
от някакъв спектакъл или живот, разбит
на глътки дълго чакане. А всеки кратък миг
безмилостно ограбваше мъждивия светлик
на погледа ù. Давеше молбата му във срам,
че няма вече сили, че просто е сама.
И гузно пуснах в чашата монета - къс печал.
Не знаех как отеква пластмаса под метал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация