rozita-p (Росица)
120 1324
Jan 28, 2011, 12:40 PM

Нечия (Ничия) старост 

  Poetry
5.0 / 11
963 0 20
Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит
от някакъв спектакъл или живот, разбит
на глътки дълго чакане. А всеки кратък миг
безмилостно ограбваше мъждивия светлик
на погледа ù. Давеше молбата му във срам,
че няма вече сили, че просто е сама.
И гузно пуснах в чашата монета - къс печал.
Не знаех как отеква пластмаса под метал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Random works
  • hristam (Христина Мачикян) Нищо не е наужким
    Нищо не е наужким
  • Reddas (Кейтлин А.) New Identity
    So close and so far away From all the dreams and the reality We go, we fade to the grey To form a ne...
  • Burns Intuit
    Omniscience is empty I don’t want to know everything I don’t even want to know you The evidence is n...
  • Katelyn (Кейтлин Соева) Walking slowly
    Walking slowly… through the burnt down trees I sing softly, I sing… a Gothic song in the lees I can’...

More works »