Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
8.04.2022 г., 20:12 ч.  

Нечовешко 

  Поезия » Философска
338 5 9

Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.

 

На кремък твърд перото си наостря,
добро и зло. Добър си, или жив,
подписваш, ту красиво, ту с курсив.
Платено – пито. Схемата е проста.

 

А егото грухти, грухти и вири
то зурла сред житейска смрад и кал,
та праведно как скучно би живял,
а след смъртта – Рай, ангели и лири.

 

Какво, че някъде умират майки,
дечицата косят ги смърт, и рат?
Щом ти си и преситен и богат,
за тях все някой друг ще се повайка.

 

А дойде ли това разделно време,
в което ти  душата даваш сам,
дали душа изобщо има там?
Какво ли дяволът от теб ще вземе?

 

Ще кресне той: —"Коруба си човече,
по-празна от очите на слепец,
а уж съм по надлъгването спец!
От днес от теб ще бягам надалече!

 

А Бог, ако държи на твойта вяра,
ако е опрощаващ, благ и мил,
повярвай ми, ще стане за резил,
с теб Сатаната в Рая си ще вкара."

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??