Нечовешко
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря,
добро и зло. Добър си, или жив,
подписваш, ту красиво, ту с курсив.
Платено – пито. Схемата е проста.
А егото грухти, грухти и вири
то зурла сред житейска смрад и кал,
та праведно как скучно би живял,
а след смъртта – Рай, ангели и лири.
Какво, че някъде умират майки,
дечицата косят ги смърт, и рат?
Щом ти си и преситен и богат,
за тях все някой друг ще се повайка.
А дойде ли това разделно време,
в което ти душата даваш сам,
дали душа изобщо има там?
Какво ли дяволът от теб ще вземе?
Ще кресне той: —"Коруба си човече,
по-празна от очите на слепец,
а уж съм по надлъгването спец!
От днес от теб ще бягам надалече!
А Бог, ако държи на твойта вяра,
ако е опрощаващ, благ и мил,
повярвай ми, ще стане за резил,
с теб Сатаната в Рая си ще вкара."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
