Недееееееййййййй!!!
Недееееееййй!!!
Писък на птици тревожен... над склона.
Призрачна сянка с плащ, виси над каньона..
Злокобен плясък, рев на стихия.
Блясък на шпаги сред небесна вакханалия.
“Недееййй..еей..ей”.. се удря в скали и пространство.
Облак изпива го, лакомо, в стръвно пиянство...
“Недее-ей-ей-й” се завръща, изпищява и шибва.
А долу вода го поглъща – на пръски изригва.
“Недеееййй...ейй..ей".. се щура в треви и сухи дървета
и кърши то клони, и се стрелва в дерета,
а те го препращат в сърцето на Бога.
И чу се викът Му, и Той в изнемога:
- Недееейй! - Превивах те дълго, и да те прекърша
аз мога! Недееееййй! ... не погивай! - Аз съм ти Бога!
Умреш ли – Живот да ти вдъхна - не мога,
мъртва си - още след майчина утроба...
Тишината притихна... и жужна пчела..
Лъч слънчев се плисна - почти оглуша..
Мълчаливата сянка си плащът прибра
И тихо..., на пръсти - открадна викà.
“Недей” се усмихна с тъга
и смъртно намигна (не беше шега)...
Бог се подсмихна... на тази Жена:
- Грях ее... на Бога да викаш така...
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
с благодарност, скъпа! Прегръдка!