Недееееееййй!!!
Писък на птици тревожен... над склона.
Призрачна сянка с плащ, виси над каньона..
Злокобен плясък, рев на стихия.
Блясък на шпаги сред небесна вакханалия.
“Недееййй..еей..ей”.. се удря в скали и пространство.
Облак изпива го, лакомо, в стръвно пиянство...
“Недее-ей-ей-й” се завръща, изпищява и шибва.
А долу вода го поглъща – на пръски изригва.
“Недеееййй...ейй..ей".. се щура в треви и сухи дървета
и кърши то клони, и се стрелва в дерета,
а те го препращат в сърцето на Бога. ...