Недей ми казва колко я обичаш...
Какво боли я, как с теб се целува...
Не чувстваш ли? Главата ми отсичаш...
Не ща да знам в леглото как танцува...
Недей ме пита с него как го правя...
Така ме караш с теб да го сравнявам...
Защо във вино всяка нощ се давя...
Как мразя с утрото да изтрезнявам...
Недей да лъжеш, че ме обожаваш!
Че искаш ме в мечтите до полуда...
Не виждаш ли? Така ме разболяваш...
Расте в душата туморът - заблуда...
Недей ме моли да съм ти приятел...
Не мога с теб, ей тъй, да се здрависам...
Или ме изрежи от теб със скалпел,
или ми позволи да те обичам...
© Гергана Иванова Всички права запазени
rnedeva@mail.bg