Недей
Не оставяй розата да падне,
не оставяй да умре цвета.
Не дочаквай паднал пак да стане,
не дочаквай, а подай ръка.
Не забравяй капките как греят,
не забравяй - вятърът шепти.
Не отвръщай, като ти се смеят,
не отвръщай, даже да боли.
Не поглеждай утрото как вехне,
не поглеждай ужас как лети.
Не намирай в мъката утеха,
не намирай, а й помогни.
Не почивай, а качи небето,
не почивай, а роди света.
Не оставяй пепел във ръцете,
не оставяй да умре цвета...
не оставяй да умре цвета.
Не дочаквай паднал пак да стане,
не дочаквай, а подай ръка.
Не забравяй капките как греят,
не забравяй - вятърът шепти.
Не отвръщай, като ти се смеят,
не отвръщай, даже да боли.
Не поглеждай утрото как вехне,
не поглеждай ужас как лети.
Не намирай в мъката утеха,
не намирай, а й помогни.
Не почивай, а качи небето,
не почивай, а роди света.
Не оставяй пепел във ръцете,
не оставяй да умре цвета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
