Feb 16, 2007, 3:21 PM

Недей

  Poetry
965 0 6
Не оставяй розата да падне,
не оставяй да умре цвета.
Не дочаквай паднал пак да стане,
не дочаквай, а подай ръка.

Не забравяй капките как греят,
не забравяй - вятърът шепти.
Не отвръщай, като ти се смеят,
не отвръщай, даже да боли.

Не поглеждай утрото как вехне,
не поглеждай ужас как лети.
Не намирай в мъката утеха,
не намирай, а й помогни.

Не почивай, а качи небето,
не почивай, а роди света.
Не оставяй пепел във ръцете,
не оставяй да умре цвета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...