Недей!

                                                              НЕДЕЙ!

Защо ти искаш да я детронираш?!

Тя още е царицата за нас!

Ти своя дълъг нос къде навираш,

най-святата магия да рушиш!

Ти помниш онзи миг, след наш'то детство,

когато преоткривахме света

и търсехме да найдем свойто място,

със взлом при нас се втурна любовта.

От този миг тя седна на  Престола...

И от тогава в скута си ни взе!

И от тогава тя блести със ореола,

и с нашата Съдба се тя зае...

Света чрез нея ние преоткрихме...

Осмислихме безсмисления  Свят.

                                                За наш'то щастие във брой платихме!

И пуснахме мечтите да летят!

Не знам в какво сега е укоряваш?!

Защо я гледаш с недобри очи?!

С Темида ли се ти отъждествяваш!...

Не се сърди, а просто замълчи!

Не я прогонвай ти със женски клетви...

Очите ни се пълнят със сълзи!

О, ний не сме от хората проклети,

                                                които ще  я мъчим да пълзи!