НЕДЕЙ!
Защо ти искаш да я детронираш?!
Тя още е царицата за нас!
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш!
Ти помниш онзи миг, след наш'то детство,
когато преоткривахме света
и търсехме да найдем свойто място,
със взлом при нас се втурна любовта.
От този миг тя седна на Престола...
И от тогава в скута си ни взе!
И от тогава тя блести със ореола,
и с нашата Съдба се тя зае...
Света чрез нея ние преоткрихме...
Осмислихме безсмисления Свят.
За наш'то щастие във брой платихме!
И пуснахме мечтите да летят!
Не знам в какво сега е укоряваш?!
Защо я гледаш с недобри очи?!
С Темида ли се ти отъждествяваш!...
Не се сърди, а просто замълчи!
Не я прогонвай ти със женски клетви...
Очите ни се пълнят със сълзи!
О, ний не сме от хората проклети,
които ще я мъчим да пълзи!
© Христо Славов All rights reserved.