27.04.2017 г., 18:51

Недей

438 0 1

              Недей ми праща вести

              по черни врани клюнести,

              от тебе чакам песни

              по бели гълъби паунести.

 

              Не мачкай моите писма,

              не ме режи от снимките.

              Дочу ли моята молба,

              не слагай пак ти примките.

 

              Недей руши мостóве

              пътеки нови направи.

              Земята пълна е с гробóве

              на надежди, на мечти.

 

              Колко ни остава, мислиш,

              от пътя,от живота ни сега.

              Чаша със вода да лиснеш

              в море и... Няма и следа.

 

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...