27.04.2017 г., 18:51

Недей

443 0 1

              Недей ми праща вести

              по черни врани клюнести,

              от тебе чакам песни

              по бели гълъби паунести.

 

              Не мачкай моите писма,

              не ме режи от снимките.

              Дочу ли моята молба,

              не слагай пак ти примките.

 

              Недей руши мостóве

              пътеки нови направи.

              Земята пълна е с гробóве

              на надежди, на мечти.

 

              Колко ни остава, мислиш,

              от пътя,от живота ни сега.

              Чаша със вода да лиснеш

              в море и... Няма и следа.

 

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...