Недей...
Недей да алчнееш ти, жалки човеко -
прашинка вселенска, на пошлото роб!
Недей да мечтаеш прекалено далеко
и с' злоба да тъпчеш тесния си джоб!
Недей да завиждаш на друг за успеха
и зорлем да трупаш грях подир грях!
Душата не ще ти намери утеха,
щом храниш я вечно със тях!
Недей със окото да мериш богатство
и лаком да пълниш свойте ръце!
Пред Бога извършваш ти светотатство,
че дарил те е с разум, любов и сърце!
Не трупай туй що ти е вече излишно -
и твоят ковчег скован е без джоб!
След него е само време предишно
и после е тихо, безкрайно, без срок!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
