Недей да ми эвъниш
Няма да отворя..
Зная,
че на прага ми си ти!
Застанал,
пак с онези рози,
за кой ли път звъниш...
Там, зад врата ти е мястото...
Недей да молиш,
да крещиш...
Недей да казваш,
че вече ще се промениш..
Дошъл си късно..
вече си излишен.
Недей повече да се хабиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
браво