Недей да плачеш, че ще си замина,
ти не заслужаваш да живееш във тъга....
Усмихни се, скъпа, без да поглеждаш назад,
защото знам, че можеш да продължиш и сама!

Не искам да страдаш, не се наказвай заради мен!
Недей, скъпа, знам, че утре отново ще изгрее слънцето за теб....
Ще взема всяка моя поезия със мен, за да не ги четеш....
Защото не искам да плачеш и да се ронят сълзи по твоето лице!

Знаеш ли, скъпа, колко са щастливи хората на небето?
Обещавам ти цял живот да те обичам и да не те забравям....
И когато си отида, аз пак ще ти пожелая най-доброто,
защото си невероятна и наистина го заслужаваш!

Калоян Калинов