Недей да сипваш толкова вода:
ако поливаш много цветето - ще го удавиш.
Нима не го научи ти това?
Нали си градинарка, тъй разправяше...

Не. Май нищо не разбираш.
Подай ми тази лейка, че ще сгафиш.
То стига ти веднъж да го убиеш -
и после има с месеци да плачеш.

Защо до него стоиш и през нощта?
Почакай, май не си помислила:
то иска малко лична свобода -
листата си да може да разлисти...

Мълчи сега, недей да му говориш -
нуждае се от тишина и от разбиране.
Недей да сипваш толкова вода -
ако поливаш много цветето - то ще загине...