Dec 11, 2012, 11:14 AM

Недей да сипваш толкова вода...

  Poetry
612 0 0

Недей да сипваш толкова вода:
ако поливаш много цветето - ще го удавиш.
Нима не го научи ти това?
Нали си градинарка, тъй разправяше...

Не. Май нищо не разбираш.
Подай ми тази лейка, че ще сгафиш.
То стига ти веднъж да го убиеш -
и после има с месеци да плачеш.

Защо до него стоиш и през нощта?
Почакай, май не си помислила:
то иска малко лична свобода -
листата си да може да разлисти...

Мълчи сега, недей да му говориш -
нуждае се от тишина и от разбиране.
Недей да сипваш толкова вода -
ако поливаш много цветето - то ще загине...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...