mislitel (Георги Каменов)
1147 11109
6.10.2024 г., 12:31 ч.

Недей при мен се спира за кафе 

  Поезия » Философска, Друга
165 1 6

 

Правя кафе

и мълчаливо приемам монетите

на уморени мъже,

на жени, загубили вяра в късмета си.

 

Връщам рестото точно,

от повредите Господ ме пази.

На улица съм еднопосочна,

спрелите тук винаги по веднъж са се спрели.

 

А пред мен е опашка

от лица, които само се сменят.

Пие всеки по чашка,

хората никога тук не се смеят...

 

Блудкаво е кафето -

Ех, какво да направя... програма...

Не зависи от мене, проклетото,

и то е, като живота им, чиста измама.

 

После всеки си тръгва -

На къде са поели, не знам... но се питам...

Не говорят, а хукват

и изчезват, както казах, еднопосочен е пътят.

***

Правя кафе,

(аз съм просто един уред на ток)

на тъжни жени и уморени мъже,

и търся смисъла, търся изхода... търся Бог...

 

21.09.2024.

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??