Недей при мен се спира за кафе
Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно,
от повредите Господ ме пази.
На улица съм еднопосочна,
спрелите тук винаги по веднъж са се спрели.
А пред мен е опашка
от лица, които само се сменят.
Пие всеки по чашка,
хората никога тук не се смеят...
Блудкаво е кафето -
Ех, какво да направя... програма...
Не зависи от мене, проклетото,
и то е, като живота им, чиста измама.
После всеки си тръгва -
На къде са поели, не знам... но се питам...
Не говорят, а хукват
и изчезват, както казах, еднопосочен е пътят.
***
Правя кафе,
(аз съм просто един уред на ток)
на тъжни жени и уморени мъже,
и търся смисъла, търся изхода... търся Бог...
21.09.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.
