11.02.2007 г., 17:11

Неделите изглежда само идват и си отиват

700 0 0
Неделите изглежда само идват и си отиват

Очаквам всеки нов ден, за да те видя:
Твоите коси, твоите ръце, твоите очи.
Небето сякаш иска да скрие гледката красива,
Дай ми малко време да ти се насладя поне.
Още един ден безцелно се изнизва от мен
Загубен, от любов - погубен, моя зов за теб
Остана нечут, като полудял, шепна твоето име
Цял треперя, когато те видя из града. Целуни ме!

Да, колкото повече те искам
Ти толкова повече избягваш
Нещо все ми напомня за теб
Да, колкото повече те искам
Ти все не се появяваш и неделите
Изглежда само идват и си отиват

Очаквам твоята нежна светлина да ме събуди:
Твоя глас, твоето лице или твоето сърце.
Морето сякаш ни тегли навътре, студено е.
Дай ми малко време да ти се насладя поне.
Още един час, загубен за нас, безцелно се лутам
Из целия град, няма никой, който да не е влюбен
Бургас - този град за мен е винаги буден, това име
Ми навява спомени за теб, протегни се и сама целуни ме!

Да, колкото повече те искам
Ти толкова повече избягваш
Нещо все ми напомня за теб
Да, колкото повече те искам
Ти все не се появяваш и неделите
Изглежда само идват и си отиват

Очаквам да се завърнеш в моя сън, но не през нощта
Още колко време ще те сънувам, че си моя жена?
Нещо в теб, което завинаги ще те прави красива,
А неделите изглежда само идват и си отиват...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...