Тук липсването е подписало неделята,
облича в рокли бистрооки часове
и ги разхожда бавно по алеите ù,
припомняйки си скъпото лице.
Небето ми се пълни с гълъбите
на мислите, изпратени към теб
и облаците втурват стълбите си,
а вятърът взривява ги без ред.
Така не мога до върха на имането
и моженето да се изкача.
И пак се лъжа, че ми стига - има те,
и слънце гали те, и те вали дъждът. ...