15.11.2009 г., 11:14 ч.

Неделно откровение 

  Поезия » Друга
1716 0 13

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го! Обичам го такъв -
непретенциозен, тих, неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз,
играещ си в косата на момиче.

Целувам го... -  по тишината, по деня,
по устните му - храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря, че ти си аз... и вярваш в мене!!!"

© Катерина Кайтазова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??