Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне
и тихо му подсвирква със уста.
Във слънчев пумпал тишината стене,
изпрана от топола на ръка.
Самотен мъж прането си прибира –
нагъва го и сяда да яде.
Неделя е. Във празната квартира
отровен паяк времето преде.
© Диана Фъртунова Всички права запазени