Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне
и тихо му подсвирква със уста.
Във слънчев пумпал тишината стене,
изпрана от топола на ръка.
Самотен мъж прането си прибира –
нагъва го и сяда да яде.
Неделя е. Във празната квартира
отровен паяк времето преде.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
