Nov 24, 2024, 9:36 PM

Неделно пране

  Poetry » Civic
509 5 8

Самотен мъж прането си простира – 

ред дънки, ред фланели и бельо.

Неделя е. Край тихата квартира

денят подкарва вехто колело.

 

А вятърът зад ъгъла го дебне

и тихо му подсвирква със уста.

Във слънчев пумпал тишината стене,

изпрана от топола на ръка.

 

Самотен мъж прането си прибира – 

нагъва го и сяда да яде.

Неделя е. Във празната квартира

отровен паяк времето преде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...