Неделя е... С любимата пижама
безцелно се мотая в Нета...
С кафето в чашата голяма
цигара паля, даже трета.
Дъждът замъгли всичко -
мечти, предизвикателства
и някакви болезнени бодлички
от счупени, добри приятелства...
И трябва да се стегна, зная,
че идва калпав понеделник,
но някак си унесено нехая
за този сив, прогизнал делник.
Защото в дъното, иззад дъжда,
усмихна ми се късче пролет,
душата ми, потънала в ръжда,
примами в своя тръпнещ полет!
© Рада Димова Всички права запазени